Angie

Не че някой ще ми обърне внимание. :О
Снимки, в хронологичен ред:































Държа да отбележа, че напоследък хич не ми се получават нещата с фотографията .... дано като си взема статив и като стане хубаво времето да изляза да поснимам, че не мога вече :/

ето това чукане чаках o_O

...сериозно, чаках да си пуснеш темата
наааа меееееееееееееен мноооооооого ми харесват. Кофата ми нищо не разбира от фотография, затова мога само да ахкам и ихкам колко са хубавки, критика не мога да дам, сори ^^;

Ъъъ...това с музата - мн кофти, стискам палчета, че искам още.

Иначе ми е интересно не жива природа повече ако поснимаш как ще изглежда ^^


И искааааааааммммммммм да см ти модел

Ars Poetica написа:

И искааааааааммммммммм да см ти модел

че ела ми.

Тети, налиии, голям сладур е Веси просто.

-Imaginary написа:

Ичи....предателке.....

кво см ти напраила, ве o_O

Пък flickr ми скапа цветовете. :/

Спомен

Когато умираха нощите
откривахме нови вселени.
Изгаряха летните сенки
в борба за живот и надмощие.
Тогава сме луди от щастие,
без мисли за болка и бреме.
Прекрасно бе лятното време,
когато умираха нощите

-.-

И аз не знам. :/

o3o

can i saves it?


и пишеш, и снимаш, и рисуваш.
па...мразя те! D:
<3

you can saves it ^^^^

Единствено по пътя на залеза
може да се стигне до страната,
където сутрин се раждат вълните.
В нея всичко е изградено от пяна и луна.
До там достигат само мечтателите.

***

Вечно

Светлината е въздух,
въздухът - вятър.
Вятърът е пролет,
пролетта - живот.
Животът е светлина.

***
Понякога стиха го ражда болката -
дълбоката, пронизващата, истинската.
Тогава той е плискаща мелодия,
опитваща се да залее римите.

Понякога стиха го ражда скуката.
Тогава той е грозен и неискрен,
далеч от блясъка и от мелодиката
на оня стих - от болката пречистен.

А моят стих го ражда утрото,
събрало болка, обич, смях пленен.
Тъй като утро се стреми да бъде,
въздушен, светъл, обикновен.